call me a spaceman [J. Ashford]

by **Julius Ashford.** Пет Авг 23, 2013 3:54 pm

▷ Джулиъс Ашфорд | 30 | дребен мошеник, издигнал се до елитното общество на Лас Вегас, благодарение на всестранните си таланти | joseph gordon- levitt

Джулиъс Харолд Ашфорд беше от онзи тип хора, които предпочитаха да стоят повече в сянка и да не се набиват на очи, от колкото да привличат цялото внимание към себе си. Свикнал от дете с това да остава незабелязан покрай всичките братя и сестри, с които е израстнал Джулиъс беше превърнал това така мразено от него като дете качество в една невероятна дарба, която вече повече от петнадесет години му служеше невероятно добре в занаята, с които се бе захванал. Е, ако мошеничеството можеше да се нарече занаят. Но който, както и да го нарича Ашфорд се бе превърнал в крал в областта и никой не можеше да го успори.
Започвайки с дребни кражби и джебчийство на възраст от четиранадесет години, преминал към подправяне на подписи, а по- късно и документи до фалшифициране на произведения на изкуството, пране на пари и източване на парични фондове. Всичко това бе част от престъпническите му умения, които обаче нямаше да бъдат така усъвършенствани без помощта на останалите му вродени таланти като това да се вписва извънредно добре в обстановката, да омайва и очарова жените със старомодни джентълменски похвати, да изпълнява плановете си безпогрешно и разбира се таланта му да не се набива на очи след поредната извършена кражба. Благодарение на всичко това младокът беше натрупал задоволително количество богатство, с което се издигна до елита на Лас Вегас, а авоарите му в няколко от по- големите банки в града му позволиха да си отвори нощен клуб, който служеше като параван за огромна част от нечистите му сделки. И всичко това успя да извърши сам, само за петнадесет години. Вече тридесетгодишен Ашфорд понякога трудно успяваше да си намери удобно място в целия лукс, от който бе заобиколен.
Сега вече сигурно се питате как може един човек да е толкова безскрупулен и противен, но.. моля ви, не избързвайте със съденето. Колкото и алчен да беше за богатство, все още, някъде дълбоко, вътре в него, бе останала малко човещинка и въпреки всичките му мошеничества (които е важно да подчертаем са извършени спрямо мултибогати, алчи, още по- безскрупулни негодници) Джулиъс винаги се сещаше да помогне и колкото голяма част от парите прибираше за себе си, толкова голяма даваше на бедни, нуждаещи се хора. Нещо като Робин Худ на нашето време с малко по- изкривени и извратени представи за морал и благоприличие. Да, знам звучи малко смешно и много парадоксално, но понякога и такива изцепки се случваха, а Джулиъс беше жив пример за това. Може би всичко се коренеше в детството му, но дори и така вече бе късно за каквито и да било поправки. Но тъжният факт, че почти със самото си раждане момчето бе набедено за черната овца на семейството, играеше роля. И за да не стои този етикет напразно до името му Джулиъс се опита да го защити и продължаваше да се справя повече от успешно. Освен това той никога не бе получавал нужното внимание от родителите си.. или поне от майка си, защото баща му ги напуснал, докато Джулс бил още пеленаче. И какво още искате?! Покрай още три сестри и двама братя все едно от децата ще остане незабелязано. Но въпреки това от всички деца на майка си той бе единственият, който успя да постигне нещо и да се издигне, макар чрез мръсни и нечестни методи.. но все пак това бе дарбата му.

by **Tianna Kendell.** Нед Авг 25, 2013 10:24 am

Добре дошъл, извинявай за забавянето Smile

call me a spaceman [J. Ashford]

call me a spaceman [J. Ashford]

Re: call me a spaceman [J. Ashford]