machine gin.

▶Роден в Русия на 3-ти декември 1990.
▶Издал е един единствен екземпляр на своя стихосбирка. Сега се намира на долния рафт на секцията в хола. Да, има три пръста прах върху себе си.
▶Псевдонима си получава преди седем години, когато избива тридесет и седем човека, включително екип на ФБР, стреляйки с картечен пистолет Узи по няколко варела, пълни с леснозапалими вещества(в частност - бензин).
▶Разбира, че е "безсмъртен", когато го прострелват в главата и оживява. Сърцето и мозъчната му дейност спират за четири минути, след което по чудо отново възстановяват нормалното си функциониране.
______________________________________________
- Защо ли не ти теглих куршума още тогава!? - тъмнокосото момиче наклони глава и скръсти ръце пред гърдите си и скръсти ръце пред гърдите си, гледайки го изпитателно.
Мъжът стана от леглото и бавно тръгна към нея.
- Защото съм твърде секси за ковчег!? - каза със същата тоналност и повтори движенията й. - Хайде, скъпа! И двамата знаем, че ме обичаш. - подсмихна се лукаво без да отделя погледа си от нейния.
След секунда вече наблюдаваше как момичето търчи из стаята, събирайки останалите му дрехи. Доближи се и ги захвърли в ръцете му.
- Хайде, де, не драматизирай толкова! - вметна небрежно и извъртя глава.
- Ти си празноглав кретен, Узи! Не поми.... - започна, но междувременно това мъжът я прекъсна.
- Само кретен. Или само празноглав. Знаеш, синоними са. - намигна й и се усмихна доволно.
Момичето изръмжа и за секунда сложи длани на главата си.
- Не мога да повярвам как съм те търпяла толкова дълго! Нещастник! - извика в лицето му.
- И все пак съм секси! - поредната усмивка цъфна на лицето му.
- Изчезни от дома ми! - тъмнокосата отново извика и удари с юмруци гърдите му.
Мъжът пусна дрехите, които не след дълго се сблъскаха с мекия килим, обви лицето на брюнетката с длани и я целуна нахално.
- Махни се от мен! Какво правиш!? - отблъсна го и направи няколко бързи крачки назад. - По дяволите! Използваш ме от година! Дори не знам истинското ти име! - заяви с висок и сериозен тон.
Бен я погледна и се приближи.
- Бенждамин Росо. На двадесет и шест. Роден в Русия. Наполовина британец - на половина грък. Лудо влюбен в мрачната ти особа. Нещо друго, което искаш да знаеш? - усмихна се на една страна.
Кретенът никога досега не бе признавал чувствата си. Беше луда глава и това е ясно на всички. Обичаше да се шляе, да върши глупости, да наранява останалите по безброй необикновени начини.
Лицето на момичето пребледня. Погледът й бе досущ на безпомощна антилопа, бягаща от огромен, силен лъв. Помълча няколко секунди преди да вдигне погледа си.
- Изчезни от живота ми! Незабавно! - процеди през зъби.
- Прощавай... - погледна я объркано. - Лиз, та аз току-що ти се обясних в любов. - повдигна ръка.
- Не ме интересуват думите ти, противно копеле! - извика веднага. - Неспособен си да чувстваш! А сега се махай!
Росо стисна юмрук, изскърца със зъби и се приведе, за да вземе дрехите си. Почувства се разочарова, ядосан, дори наранен. Но не каза нищо повече. Просто затръшна вратата след себе си и след секунда шумния двигател на Звяра, както той го наричаше, заработи.