one... take control of me? [C. Rutte]

Показалецът ù лежеше на спусъка, ръката ù трепереше едва доловимо. Китката започваше да я боли от тежестта на пистолета, защото – ха! – може би за първи път хващаше нещо подобно?
Но о, нали това бе целта? Да усети тежестта на оръжието, да види какво беше да държиш властта в ръцете си. Буквално.
Предпазителят прещрака звучно в притихналото помещение.
- Нали ти казах да побързаш, старче? Не разполагам с цял ден – мътните го взели, давай по-живо!
Виковете ù отекнаха в стените и на пръв поглед оказаха влияние върху магазинера, който панически буташе банкнотите в предоставената му за тази цел торбичка. По челото му бе избила хладна пот, а ръцете му трепереха повече и от тези на момичето. Което си беше трудно за вярване, защото на практика те двамата бяха като един образ, който простичко бе отразен в огледална повърхност. Девойката видимо я друсаше притеснението, понеже по нейното чело също личаха кристални капчици, слепвайки кичури от пепеляво русата неразбория около лицето ù. Ръката ù продължаваше с трепетите си, сякаш имаше свое собствено мнение относно това как щяха да протекат нещата, а в синия ù поглед се различаваше напрежение, както всъщност и в присвитите в почти права линия устни.
Нещата не вървяха към добро, никак не вървяха към добро.
Нещо, което се потвърди, когато в далечината се доловиха сирени на полицейска кола.
- Мамка му! – просъска дребничкото на ръст, кльощаво момиче.
И натисна спусъка.




ИЗДИРВА СЕ ЗА ВЪОРЪЖЕН ГРАБЕЖ
Неизвестно момиче, на около 16 години. Слаба, приблизително 160см висока, с руса коса и светли очи.




Лошият късмет я преследваше от самото начало.
Появата ù на този свят също не бе лишена от усложнения. Ставаше дума за някакви подробности около пъпната връв, затегната около шията ù още като недоизродено бебе, които за малко да я лишат от живот, но вместо това събитията се бяха извъртели така, че в резултат майка ù си бе заминала при на раждането, а не тя.
Казано по друг начин: “Мама едва не ме уби, докато ме раждаше.”
Лошият късмет не свършва там – след около десетина години, баща ù имаше неблагоразумието да се намира на грешното място в грешния момент (разбирай, хранителния магазин на ъгъла, в онзи горещ летен следобед, когато лудият наркоман реши да обере маркета), което доведе до куршум в гръдния му кош, което пък доведе до осиротяването на Кайелин.
Казано по друг начин: “Вселената има интересно чувство за хумор, не мислиш ли?”
Това я тласна към грабежа, който се опита да извърши на четиринадесет. Искаше от първа ръка да разбере какво бе подтикнало онзи да обере хранителен магазин и да гръмне баща ù. Не можеше да се каже, че проучването беше отговорило на очакванията ù, затова и не спря с опитите. Последваха още грабежи, палежи и разни други престъпления.
Как се стигна до това?



Валеше и бе непоносимо. Може би минаваше един или дори два сутринта и плашещата тъмнина на уличката не беше причината, заради която ходът ù бе така ускорен.
Бяха кучетата, чиито лай се чуваше зад гърба ù, точно по петите ù.
Дишането ù се учести, щом осъзна, че беше стигнала до задънена улица и се спря на мястото си. Дробовете ù щяха да се пръснат, или може би това просто бе отзвук на пулса на сърцето ù. Нямаше значение, нищо нямаше значение в този момент, защото след минутка вече щяха да я догонят и всичко щеше да отиде на вятъра.
Кайелин придърпа платнената чанта до гърдите си и хвърли бърз поглед, колкото да се увери, че съдържанието ù е непокътнато.
Няма да им я предам, отказвам.
После плъзна ръката в един от джобовете и извади от там предмет със заоблена форма.
Зад гърба ù вече се чуваха стъпки – отряда беше обградил пряката, нямаше връщане назад.
Обръщайки се, момичето извади предпазителя на гранатата, който за части от секундата замести с палеца си. Опита се да срещне погледа на… някого, когото и да било.
Но вместо това я посрещнаха мигащите червени светлинки на десетките снайпери, насочени към тялото ù.



В един момент животът ù просто се превърна в борба за оцеляване.
След като баща ù почина, прекара около две години в системата за осиновяване, но тъй като приемно семейство така и не се появи, малката Рюте реши, че може и сама да си бъде родител. Избяга от дома и започна да обикаля улиците, намирайки уюта в най-неочаквани места. За доста кратко време успя доста добре да се интегрира в престъпните среди на градчето, в което беше отраснала. С времето се усъвършенства в дребните грабежи и намери някакво очарование в палежите.
Биваше я и в направата на самоделни бомби от подръчни материали и малко примеси на химични елементи, набавени и съществуващи при необичайни обстоятелства.
Ето какво в действителност седеше в центъра на онзи паметен следобед, когато бе на 16 години и я гонеха от спец-частите.
Бомба.
Доста добре направена, ако стане на въпрос. Защото Кайелин имаше намерението да влезе в трезора на банка, но очевидно не беше направила сметките си както трябва, понеже количеството пропан не беше само леснозапалимо, а и достатъчно, за да изравни половината град със земята.
Whoops?
Но не този факт глождеше Рюте, докато лежеше във федералния затвор, а как агентите от отряда са разбрали за намеренията ù и за състоянието на бомбата. Най-логичното обяснение бе някой от бандата, който последно проверяваше жичките, да се беше разприказвал пред куките, задействайки цяла лавина от плочки домино по този начин.
Разбирате ли, Кайелин не работеше сама. Беше част от нещо наподобяващо онази престъпна улична мрежа, чийто услуги понякога ползва Шерлок Холмс. Конкретно онзи план за плячкосване на трезора беше идея на момичето и макар да получи подкрепа от приблизително всички в групата, бе „изпратена на бойното поле” сама, без подкрепление.
За онези три месеца във федералния, Кайелин започна да развива сюжети в съзнанието си, повечето от тях плод на параноята, че някой умишлено я бе предал и оставил да отиде сама в банката.
Но на тези размишления беше сложен край, когато един ден тя бе посетена от агент на ФБР, чието присъствие само по себе си омаловажаваше всичко, карайки го да потъне в забрава без да остават следи или дори бегъл намек за съществуването му.



Let’s keep it simple, shall we? (basic + more info)
► Понастоящем е висока точно 168см и поддържа косата си къса, заради спречкване в миналото, което я държа цяла седмица на легло и разкраси левия ù лакът с белег в звездовидна форма.
► Родена е на 2 Септември в средностатистическо белгийско семейство. Израснала е с отсъствие на майчинска фигура в живота си, което безспорно е оказало влияние върху начина ù на общуване, а и поведението ù сред хора като цяло.
► Споменатият агент, посетил Кайелин в онзи ден, бе там със задачата да я вербува за програма с цел „ремонтиране” на проблемни младежи. С малко помощ и засекретяване на криминалното досие, тя бе приета като агент на ФБР на възраст от 16 години.
► В тази връзка – крие възрастта си, по не особено ясни причини, макар вече да е на 18 и да няма нищо нелегално в цялата работа. Ако все пак някой попита, отговорът „двадесет” ще се появи мигновено, без дори следа за измама.
► Впрочем, дори да заподозрете Кайелин в лъжа, полиграфа не я лови, понеже за две години отлично е усвоила умението да надцаква проклетията.
► Има точен мерник, хубаво е да се спомене, за всеки случай. Справя се прилично и с ръкопашния бой.
► Отдавна е загърбила престъпното си минало и на този етап отказва да издаде хора, с които е работела в онези времена.
► Още нещо, което пази в тайна – не е завършила основното си образование. Причината вероятно се крие във факта, че когато трябваше да е седми клас, предпочиташе да краде чужди портфейли и самоличности.
► Въпреки това е начетена за пълнолетна машина от мускули и непрестанна мнителност към почти всичко, и при всеки удобен момент се отдава на някоя друга книга. Реално има досадно услужлива памет, така че ученето не се явява проблем.
► Има фобия от игли и не се разбира особено с техниката на модерното време. Пристрастена е към шоколадово мляко и може да погълне три бутилки с въпросната субстанция на ден. Най-малко.