Strip club "Pleasure"
2 posters
Страница 1 от 1
Josh Lawrence.no work, all play 
- Брой мнения : 15
Money : 140
Join date : 15.08.2013
Re: Strip club "Pleasure"
by claire. Пет Авг 16, 2013 6:28 pm
Типично...
Винаги когато ги оставяше те да изберат мястото, Джейс и Лион я изненадваха в повечето случаи неприятно. Имаше чувството, че в Куба ги държаха на въже, а знаеше, че там задръжките бяха дори по-малки. Винаги когато те избираха мястото, то изобилстваше от алкохол или разврат. Този път май се бяха спряли и на двете. Червенокосата вървеше с увереност, която хората не очакваха от едно момиче на нейната възраст. Сега им беше времето да се капризят и да тормозят бедните си родители, избирайки колеж или умолявайки ги за подкрепа, за да се издигнат в модния бизнес. Трябваше да мисли за неща като как да влезе в най-доброто сестринство, как да привлече вниманието на главатаря на най-пакостливото братство, а не да си урежда среща с двама приятели, които също като нея бяха запратили всички тези формалности по дяволите и се радваха на малката си златна мина, заемаща към трийсет декара за момента. Само че Клер едва ли някога щеше да се трогне от тези мисли. Отдавна бе приела, че няма нещо такова като светло и безгрижно бъдеще за нея. Затова и запрати всичко в небитието. Вече беше безполезно. Единствената мисъл, която я глождеше всеки месец, особено през лятото, бе коя стока е добре, по колко да вземе и все неща, свързани с наркобизнеса. Нетипично, нали?
Промъкна се през служебния вход без да се налага да чака редицата от вероятни посетители да се смали. С един поглед бе сигурна, че скоро нямаше да има нови лица от тези, които предстоеше да види. Повечето бяха хлапаци на нейната възраст. Вероятно през живота си не бяха виждали жена освен по старите списания на бащите си. Сещате се, онези с много провокативни картинки, които честно казано я вбесяваха. Не се осъзнаваха, че убиваха всякакъв интерес от страна на мъжката аудитория. Че като знаеха какво има под всяка дреха, защо им беше въобще да се занимават с някоя?
И отново типично...
Второта типично не закъсня. Винаги, когато те уговаряха детайлите, закъсняваха. Казваха час, а се появяваха с час по-късно. Надяваше се поне този път да са проявили малко отговорност и да бъдат в бара, но не. Нямаше милост за нея. Клер изръмжа тихо. Какво очакваха да прави на място, което определено не бе създадено с цел да представлява сбирщина на представителки на женския пол, освен онези, които работеха тук? Цял час... Нямаше да им го прости. Може би щеше да се наложи да преразгледа своята част от условията по сделката, за да има поне някаква защита в моменти като тези. Огледа се за потенциални клиенти. Не носеше кой знае какво у себе си и още по-малко харесваше да се навърта около богати мъже, пък и жени да бяха, но не очакваше да открие много от вторите на това място. Особено не харесваше да го прави на места като това. Работата при такива условия бе съпътствана с твърде много намеци.
- Водка. – поръча, щом приближи бара и се настани на един от столовете. Всички богове, познати по света, заслужаваха едно голямо благодаря от нейна страна в този момент, защото не се налагаше да се свира в някоя сепаре, където случайно можеше да си намери неочаквана гостенка. Когато чашата спря пред нея, Клер отново каза нещо, но явно музиката заглуши думите й, така че просто показа на бармана два пръста. Явно схвана намека, защото след секунда от чашата се нареди втора. Огледа ги за момент преди да ги надигне последователно. Не се спря, а поръча нова, но този път реши да я разреди с ябълков сок и да я изпие на поне три глътки, пък може би и повече.
Винаги когато ги оставяше те да изберат мястото, Джейс и Лион я изненадваха в повечето случаи неприятно. Имаше чувството, че в Куба ги държаха на въже, а знаеше, че там задръжките бяха дори по-малки. Винаги когато те избираха мястото, то изобилстваше от алкохол или разврат. Този път май се бяха спряли и на двете. Червенокосата вървеше с увереност, която хората не очакваха от едно момиче на нейната възраст. Сега им беше времето да се капризят и да тормозят бедните си родители, избирайки колеж или умолявайки ги за подкрепа, за да се издигнат в модния бизнес. Трябваше да мисли за неща като как да влезе в най-доброто сестринство, как да привлече вниманието на главатаря на най-пакостливото братство, а не да си урежда среща с двама приятели, които също като нея бяха запратили всички тези формалности по дяволите и се радваха на малката си златна мина, заемаща към трийсет декара за момента. Само че Клер едва ли някога щеше да се трогне от тези мисли. Отдавна бе приела, че няма нещо такова като светло и безгрижно бъдеще за нея. Затова и запрати всичко в небитието. Вече беше безполезно. Единствената мисъл, която я глождеше всеки месец, особено през лятото, бе коя стока е добре, по колко да вземе и все неща, свързани с наркобизнеса. Нетипично, нали?
Промъкна се през служебния вход без да се налага да чака редицата от вероятни посетители да се смали. С един поглед бе сигурна, че скоро нямаше да има нови лица от тези, които предстоеше да види. Повечето бяха хлапаци на нейната възраст. Вероятно през живота си не бяха виждали жена освен по старите списания на бащите си. Сещате се, онези с много провокативни картинки, които честно казано я вбесяваха. Не се осъзнаваха, че убиваха всякакъв интерес от страна на мъжката аудитория. Че като знаеха какво има под всяка дреха, защо им беше въобще да се занимават с някоя?
И отново типично...
Второта типично не закъсня. Винаги, когато те уговаряха детайлите, закъсняваха. Казваха час, а се появяваха с час по-късно. Надяваше се поне този път да са проявили малко отговорност и да бъдат в бара, но не. Нямаше милост за нея. Клер изръмжа тихо. Какво очакваха да прави на място, което определено не бе създадено с цел да представлява сбирщина на представителки на женския пол, освен онези, които работеха тук? Цял час... Нямаше да им го прости. Може би щеше да се наложи да преразгледа своята част от условията по сделката, за да има поне някаква защита в моменти като тези. Огледа се за потенциални клиенти. Не носеше кой знае какво у себе си и още по-малко харесваше да се навърта около богати мъже, пък и жени да бяха, но не очакваше да открие много от вторите на това място. Особено не харесваше да го прави на места като това. Работата при такива условия бе съпътствана с твърде много намеци.
- Водка. – поръча, щом приближи бара и се настани на един от столовете. Всички богове, познати по света, заслужаваха едно голямо благодаря от нейна страна в този момент, защото не се налагаше да се свира в някоя сепаре, където случайно можеше да си намери неочаквана гостенка. Когато чашата спря пред нея, Клер отново каза нещо, но явно музиката заглуши думите й, така че просто показа на бармана два пръста. Явно схвана намека, защото след секунда от чашата се нареди втора. Огледа ги за момент преди да ги надигне последователно. Не се спря, а поръча нова, но този път реши да я разреди с ябълков сок и да я изпие на поне три глътки, пък може би и повече.
claire.criminal, magical, chemical reaction 
- Брой мнения : 25
Money : 202
Join date : 15.08.2013
Re: Strip club "Pleasure"
by Josh Lawrence. Съб Авг 17, 2013 6:18 am
Бизнесът вървеше добре, предполагаше се че Джош трябва да е на седмото небе от този факт и от него да няма по-щастлив на света. Ето обаче, че той вреше и кипеше от нерви, защото задачите следваха една след друга и мъжа нямаше време дори да седне и да изпуши една цигара без телефона му да звънне или асистентката му да дойде с онази своя голяма папка, казвайки му че еди-кой-си договор е за подписване, другият е изтекъл, а третият никак не отговаря на очакванията му. Нямаше как, вече се беше захванал с този бизнес, както се казва "беше се хванал на хорото и трябваше да го изиграе до край". И все пак независимо колко проблеми му докарваше Плежър, той не би заменил живота си за нищо на света. Нямаше нужда от спокойствието, което имаше средностатистическия човек, той имаше нужда от адреналин, скорост и много алкохол. Може би точно адреналина бе причината така здраво да се вкопчи в следващата си идея, а тя именно бе едно от онези нелегални състезания, които включваха бързи спортни коли, повечето от които саморъчно до издокарани. Не му стигаха проблемите в клуба, ами сега беше решил сериозно да се захване с организирането на едно такова шоу, в което той самият да се включи с новата си красавица. За пореден път се убеждаваше, че предпочита колите пред жените, с тях ако имаш проблем не е нужно да говориш, а само да дигнеш капака и да човъркаш под него, докато колата не замърка както трябва.
Джош напусна кабинета си пуфтейки и още с тряскането на вратата зад себе си, запали цигара и с удоволствие преглътна тютюневия вкус, премесен с мента. Освен алкохола, нищо друго не носеше такова успокоение както една хубава цигара. Погледа му заигра по всички страни, плъзна се през отделните пилони, после към голямата сцена и разбира се по интимните сепарета. Изглеждаше сякаш в клуба кипи работа, и разбира се удоволствие. Момичетата му бяха едни от най-големите красавици във Вегас, знаеха какво правят, изкушаваха и едни даваха повече, а други оставяха всичко на въображението. Не му харесваше факта, че голяма част от клиентите му бяха хлапета, но истинските печалби бяха зад скрити врати, някъде там в задната част на клуба при частните стаи. Мъжа си пое глътка въздух, премесена с цигарен дим и силна миризма на качествен алкохол, и веднага след това усети как устата му пресъхва, а по гърлото му се спуска вълна от жажда. Така ставаше когато не пие от поне 2-3 часа. Да, беше си чист алкохолик признаваше го без бой, но поне бе от тези, които не падаха на всяка крачка, която правят и със сигурност не скачаше на бой...поне не толкова често откакто има клуба.
Крачките му ставаха все по-бързи и премерени, когато Лорънс се устреми към бара. Всичко беше пълно, наоколо се мотаеха момичета в оскъдно облекло, които закачаха клиентите или провеждаха някой друг частен танц в скута на загоряло хлапе. Джошуа мина направо зад бара и изкара бутилка малцово уиски, наля си пълна чаша и добави няколко бучки лед, а след като отпи се отпусна на бара и погледа му пробяга по високите столове. Веднага се закова на едно особено изглеждащо момиче. Това, което изобщо му направи впечатление бе факта, че имаше момиче в бара му, което не е от танцуващите в оскъдни дрешки, или без дрешки изобщо. Тръсна леко глава, след което се придвижи до нея и се подпря на плота зад себе си, точно срещу столът й. Не ми трябваше много време да разпознае кукленското й лице, беше във Вегас достатъчно дълго за да познава разни хора, които не познават него.
- Ако си дошла да правиш бизнес тук, малко си сбъркала мястото - заговори с равен и висок глас Лорънс. - Имам си мой човек за тази работа - добави и кимна към едно едро момче в края на бара, като междувременно отпи от чашата си и с това я преполови. Момчето в края на бара беше дилър, който редовно идваше тук, с Джош си имаха сделка, той му позволяваше да продава на негов терен, като в замяна Джошуа получаваха процент от продажбите.
Джош напусна кабинета си пуфтейки и още с тряскането на вратата зад себе си, запали цигара и с удоволствие преглътна тютюневия вкус, премесен с мента. Освен алкохола, нищо друго не носеше такова успокоение както една хубава цигара. Погледа му заигра по всички страни, плъзна се през отделните пилони, после към голямата сцена и разбира се по интимните сепарета. Изглеждаше сякаш в клуба кипи работа, и разбира се удоволствие. Момичетата му бяха едни от най-големите красавици във Вегас, знаеха какво правят, изкушаваха и едни даваха повече, а други оставяха всичко на въображението. Не му харесваше факта, че голяма част от клиентите му бяха хлапета, но истинските печалби бяха зад скрити врати, някъде там в задната част на клуба при частните стаи. Мъжа си пое глътка въздух, премесена с цигарен дим и силна миризма на качествен алкохол, и веднага след това усети как устата му пресъхва, а по гърлото му се спуска вълна от жажда. Така ставаше когато не пие от поне 2-3 часа. Да, беше си чист алкохолик признаваше го без бой, но поне бе от тези, които не падаха на всяка крачка, която правят и със сигурност не скачаше на бой...поне не толкова често откакто има клуба.
Крачките му ставаха все по-бързи и премерени, когато Лорънс се устреми към бара. Всичко беше пълно, наоколо се мотаеха момичета в оскъдно облекло, които закачаха клиентите или провеждаха някой друг частен танц в скута на загоряло хлапе. Джошуа мина направо зад бара и изкара бутилка малцово уиски, наля си пълна чаша и добави няколко бучки лед, а след като отпи се отпусна на бара и погледа му пробяга по високите столове. Веднага се закова на едно особено изглеждащо момиче. Това, което изобщо му направи впечатление бе факта, че имаше момиче в бара му, което не е от танцуващите в оскъдни дрешки, или без дрешки изобщо. Тръсна леко глава, след което се придвижи до нея и се подпря на плота зад себе си, точно срещу столът й. Не ми трябваше много време да разпознае кукленското й лице, беше във Вегас достатъчно дълго за да познава разни хора, които не познават него.
- Ако си дошла да правиш бизнес тук, малко си сбъркала мястото - заговори с равен и висок глас Лорънс. - Имам си мой човек за тази работа - добави и кимна към едно едро момче в края на бара, като междувременно отпи от чашата си и с това я преполови. Момчето в края на бара беше дилър, който редовно идваше тук, с Джош си имаха сделка, той му позволяваше да продава на негов терен, като в замяна Джошуа получаваха процент от продажбите.
Josh Lawrence.no work, all play - Брой мнения : 15
Money : 140
Join date : 15.08.2013
Re: Strip club "Pleasure"
by claire. Съб Авг 17, 2013 2:25 pm
Клер огледа мъжа с крива усмивка и отпи отново от чашата си. Вкусът не бе същия като на чистия алкохол, но можеше да го преглътне. Следващата поръчка обаче нямаше да бъде със сок. Захарта убиваше всякаква спиртност, а какво бе една водка, ако не се усещаше как възпленява за момента организма?
- И колко печелиш от тази сделка? – попита, проследявайки погледа му към момчето в края на бара. Едва ли би го помислила за дилър, въпреки че имаше хитрия и изкусителен поглед на такъв. Добрата сделка идваше с доверието на клиента, затова всеки себеуважаващ се дилър знаеше как само с поглед да предразположи жертвата си. Другият трик бе да се сливащ с тълпата, а той не виждаше да го прави, но пък можеше да си обясни защо зависеше от заведението. Смесваше удоволствието с работата. Погледът му шареше по голите женски тела около него, можеше да мине за охрана при евентуална полицейска проверка, телосложението му го позволяваше. Въпросът бе колко качествена стока предлагаше. Винаги се бе съмнявала в способността на подобни типове да се сдобиват с онова, което си заслужаваше парите, които му се искаше във Вегас. Всеки по-голям град бе покварен и обикновено се търгуваше с по-високи тарифи, но Вегас си бе Вегас. Червенокосата върна поглед върху мъжа, за когото предполагаше, че държеше това уютно местенце.
- Не съм по работа. Поне не и такава, за какво си мислиш. Очаквам няколко приятели с надеждата да получа малко нова стока. – отговори, прехвърляйки поглед към чашата си, която бе оставила върху плота и без особен интерес описваше ръба й с пръст. Винаги го правеше, когато нямаше какво друго да прави. Струваше й се, че бе добро занимание, за да убие времето и като че ли то минаваше доста по-бързо отколкото ако се занимаваше с нещо друго. – Нали случайно не си виждал двама чужденци? Единият прилича малко на хипи, а другия е като изкаран от гетото само дето е бял.
Повдигна отново поглед. Чужденци не бе точната дума, с която да ги опише предвид че и двамата знаеха отлично езика, но пък нали за американските служби всеки с мексикански или кубински паспорт се водеше такъв. В погледа й проблясна известна доза надежда, макар да знаеше, че отговорът щеше да бъде отрицателен. Допи отвратителната комбинация от алкохол и ябълков сок и поръча отново от същото, но в чист вариант.
- И колко печелиш от тази сделка? – попита, проследявайки погледа му към момчето в края на бара. Едва ли би го помислила за дилър, въпреки че имаше хитрия и изкусителен поглед на такъв. Добрата сделка идваше с доверието на клиента, затова всеки себеуважаващ се дилър знаеше как само с поглед да предразположи жертвата си. Другият трик бе да се сливащ с тълпата, а той не виждаше да го прави, но пък можеше да си обясни защо зависеше от заведението. Смесваше удоволствието с работата. Погледът му шареше по голите женски тела около него, можеше да мине за охрана при евентуална полицейска проверка, телосложението му го позволяваше. Въпросът бе колко качествена стока предлагаше. Винаги се бе съмнявала в способността на подобни типове да се сдобиват с онова, което си заслужаваше парите, които му се искаше във Вегас. Всеки по-голям град бе покварен и обикновено се търгуваше с по-високи тарифи, но Вегас си бе Вегас. Червенокосата върна поглед върху мъжа, за когото предполагаше, че държеше това уютно местенце.
- Не съм по работа. Поне не и такава, за какво си мислиш. Очаквам няколко приятели с надеждата да получа малко нова стока. – отговори, прехвърляйки поглед към чашата си, която бе оставила върху плота и без особен интерес описваше ръба й с пръст. Винаги го правеше, когато нямаше какво друго да прави. Струваше й се, че бе добро занимание, за да убие времето и като че ли то минаваше доста по-бързо отколкото ако се занимаваше с нещо друго. – Нали случайно не си виждал двама чужденци? Единият прилича малко на хипи, а другия е като изкаран от гетото само дето е бял.
Повдигна отново поглед. Чужденци не бе точната дума, с която да ги опише предвид че и двамата знаеха отлично езика, но пък нали за американските служби всеки с мексикански или кубински паспорт се водеше такъв. В погледа й проблясна известна доза надежда, макар да знаеше, че отговорът щеше да бъде отрицателен. Допи отвратителната комбинация от алкохол и ябълков сок и поръча отново от същото, но в чист вариант.
claire.criminal, magical, chemical reaction - Брой мнения : 25
Money : 202
Join date : 15.08.2013
Re: Strip club "Pleasure"
by Josh Lawrence. Нед Авг 18, 2013 7:57 am
Знаеше си, че не е сбъркал! Ако зависеше от него винаги щеше да изтъква, че е прав, но колкото и самодоволен да бе, от време на време отстъпваше и умееше да признава грешките си. Сега обаче се чувстваше горд от себе си, че за толкова кратко време във Вегас вече познаваше голяма част от хората. Тези хора, които се занимаваха със свой си бизнес зад закрити врати и които въртяха нечистите си сделки недосегаеми от полицията. Полицията! Неговата болна тема. Тъпите ченгета, които се правеха на слепи и глухи и гушкаха повече пари за ден, дори отколкото той печелеше за вечер в бара. И все пак по-добре бе, че бяха слепи, защото не му се влизаше в затвора.
Погледа му пробяга набързо през помещението. Трябваха му само няколко секунди за да намери поне 10 причини, защо трябва да има вече няколко доживотни присъди и непълнолетните момичета на пилона, бяха само част от годинките, които можеха да му лепнат, ако точно тези ченгета не гушкаха своя подобаващ се дял. Джош тръсна леко глава и отпи голяма глътка от питието си, с което установи че чашата му вече е празна. Зад него пробяга един от барманите и Лорънс побърза да го спре и да му връчи чашата си, в която дрънкаха няколко неразтворени ледчета. Момчето кимна сковано, а по лицето му пробяха сянка на страх, на което тъмнокосия мъж отвърна с усмивка.
Джош върна вниманието си обратно към обекта, който му бе хванал окото тази вечер. Младата чаровна госпожица, която се занимаваше с неща, които далеч не трябваше да се въртят в главата й. Това му харесваше на Вегас. Поквареният град не прощаваше на никого, за него нямаше значение от години, пол и емоционално състояние. Ако можеше, този град щеше да погълне всички в своята черна дупка. Тъмнокосия смяташе, че все още не е затънал твърде много, държеше главата си на повърхността и за момента дишаше спокойно и се наслаждаваше на всяка секунда от живота си.
- Да съм виждал кого? – попита объркано Джошуа и пое чашата, която младия браман му подаде с леко трепереща ръка. Вътре потракваше лед и мъжа побърза да отпие глътка от божествената кехлибарна течност. – За една вечер тук минават стотици мъже, ако можех да запомня всеки сигурно нямаше да работя тук – засмя се Джош, след което кимна към входната врата и едно от момчетата, което работеше като охрана. – Ако някой знае кой влиза и излиза, това ще е Кевин – добави и отново поднесе чашата към устните си.
Погледа му пробяга набързо през помещението. Трябваха му само няколко секунди за да намери поне 10 причини, защо трябва да има вече няколко доживотни присъди и непълнолетните момичета на пилона, бяха само част от годинките, които можеха да му лепнат, ако точно тези ченгета не гушкаха своя подобаващ се дял. Джош тръсна леко глава и отпи голяма глътка от питието си, с което установи че чашата му вече е празна. Зад него пробяга един от барманите и Лорънс побърза да го спре и да му връчи чашата си, в която дрънкаха няколко неразтворени ледчета. Момчето кимна сковано, а по лицето му пробяха сянка на страх, на което тъмнокосия мъж отвърна с усмивка.
Джош върна вниманието си обратно към обекта, който му бе хванал окото тази вечер. Младата чаровна госпожица, която се занимаваше с неща, които далеч не трябваше да се въртят в главата й. Това му харесваше на Вегас. Поквареният град не прощаваше на никого, за него нямаше значение от години, пол и емоционално състояние. Ако можеше, този град щеше да погълне всички в своята черна дупка. Тъмнокосия смяташе, че все още не е затънал твърде много, държеше главата си на повърхността и за момента дишаше спокойно и се наслаждаваше на всяка секунда от живота си.
- Да съм виждал кого? – попита объркано Джошуа и пое чашата, която младия браман му подаде с леко трепереща ръка. Вътре потракваше лед и мъжа побърза да отпие глътка от божествената кехлибарна течност. – За една вечер тук минават стотици мъже, ако можех да запомня всеки сигурно нямаше да работя тук – засмя се Джош, след което кимна към входната врата и едно от момчетата, което работеше като охрана. – Ако някой знае кой влиза и излиза, това ще е Кевин – добави и отново поднесе чашата към устните си.
Josh Lawrence.no work, all play - Брой мнения : 15
Money : 140
Join date : 15.08.2013
Re: Strip club "Pleasure"
by claire. Нед Авг 18, 2013 12:47 pm
Така и предполагах...
Клер не отговори. Почти не реагира на предложението да говори с охраната. Не харесваше хората, които изпълняваха тази роля. Все едно светът им бе крив, защото работят, когато останалите се забавляват. Е, никой пък не ги бе карал да пропиляват живота си или да приемат тази работа. Винаги можеха да получат образование и да бъдат като онези заможни адвокати и губернатори, които посещаваха тези места. Не обичаше да слага хората под общ знаменател, но бе неизбежно когато по-голямата част го съставяше този знаменател. Следователно не съжаляваше за мнението, което имаше за охраната. Погледна все пак към мъжа, който явно носеше името Кевин, но отново върна погледа си върху собственика.
- Не ме разочаровай.. Мъж като теб трябва да помни хората, които му носят добри доходи за вечерта, а тези мои дружки и спонсори са наистина щедри. – започна да увърта, използвайки чара си, за да изкопчи онова, което искаше. Не знаеше единствено защо продължава да поддържа разговора в тази посока, щом знаеше, че ще удари на камък, дори мъжа да се сетеше за кого говори. Малко вероятно, щом още нямаше и следа от двамата отпускари, които специално за тези срещи навличаха доза снобизъм и изкарваха от гардеробите си скъпи дрешки и аксесоари. Клер допи водката в чашата си и я остави на бара без да поръча нова. Бе по-разумно да спре, знаейки какво би я очаквало при евентуална поява на двамата въпросни индивиди.
- Не ми отговори на въпроса, но ще приема, че това е някаква фирмена тайна. Нещо само между теб и кандидат-охраната. – продължи и плъзна отново поглед към всички сепарета и маси. Колкото и странно да бе, огледа дори момичетата, но с окото на една от тях. Не търсеше нещо, което да привлече погледа или интерес и да възбуди някакво любопиство. Огледа ги съвсем информативно, колкото да забележи, че нямаше такава, която да надминава трийсет години. Или ако имаше, то имаха наистина добри връзки и доста добри пластични хирурзи се бяха погрижили да не загубят еластичността на кожата си. – Колко точно се печели от работа в подобно заведение? Заплащането включва ли разни допълнителни услуги или те си имат отделна тарифа?
Разпитваше все едно възнамеряваше да подаде кандидатура. Не беше лоша идея, но може би едва в случай, че се отегчеше от настоящото си положение. За момента бе доволна от доходите на дилър особено щом не бе длъжна да дава част от спечеленото на някого. Устройваше я, пък и бе по-чисто занимание от предишното, в което се бе въвлякла не съвсем по своя воля, а по-скоро от нужда.
- Обаче не съм сигурна, че работодателят ме устройва. – бегло изказа мислите си, хвърляйки поглед към тъмнокосия. Известно време не продължи все едно размишляваше и накрая потвърди, че е премислила съмненията си, облизвайки засъхналите си устни. – Прилича ми твърде много на мен. Егоистичен и стиснат по отношението на паричните постъпления.
Клер не отговори. Почти не реагира на предложението да говори с охраната. Не харесваше хората, които изпълняваха тази роля. Все едно светът им бе крив, защото работят, когато останалите се забавляват. Е, никой пък не ги бе карал да пропиляват живота си или да приемат тази работа. Винаги можеха да получат образование и да бъдат като онези заможни адвокати и губернатори, които посещаваха тези места. Не обичаше да слага хората под общ знаменател, но бе неизбежно когато по-голямата част го съставяше този знаменател. Следователно не съжаляваше за мнението, което имаше за охраната. Погледна все пак към мъжа, който явно носеше името Кевин, но отново върна погледа си върху собственика.
- Не ме разочаровай.. Мъж като теб трябва да помни хората, които му носят добри доходи за вечерта, а тези мои дружки и спонсори са наистина щедри. – започна да увърта, използвайки чара си, за да изкопчи онова, което искаше. Не знаеше единствено защо продължава да поддържа разговора в тази посока, щом знаеше, че ще удари на камък, дори мъжа да се сетеше за кого говори. Малко вероятно, щом още нямаше и следа от двамата отпускари, които специално за тези срещи навличаха доза снобизъм и изкарваха от гардеробите си скъпи дрешки и аксесоари. Клер допи водката в чашата си и я остави на бара без да поръча нова. Бе по-разумно да спре, знаейки какво би я очаквало при евентуална поява на двамата въпросни индивиди.
- Не ми отговори на въпроса, но ще приема, че това е някаква фирмена тайна. Нещо само между теб и кандидат-охраната. – продължи и плъзна отново поглед към всички сепарета и маси. Колкото и странно да бе, огледа дори момичетата, но с окото на една от тях. Не търсеше нещо, което да привлече погледа или интерес и да възбуди някакво любопиство. Огледа ги съвсем информативно, колкото да забележи, че нямаше такава, която да надминава трийсет години. Или ако имаше, то имаха наистина добри връзки и доста добри пластични хирурзи се бяха погрижили да не загубят еластичността на кожата си. – Колко точно се печели от работа в подобно заведение? Заплащането включва ли разни допълнителни услуги или те си имат отделна тарифа?
Разпитваше все едно възнамеряваше да подаде кандидатура. Не беше лоша идея, но може би едва в случай, че се отегчеше от настоящото си положение. За момента бе доволна от доходите на дилър особено щом не бе длъжна да дава част от спечеленото на някого. Устройваше я, пък и бе по-чисто занимание от предишното, в което се бе въвлякла не съвсем по своя воля, а по-скоро от нужда.
- Обаче не съм сигурна, че работодателят ме устройва. – бегло изказа мислите си, хвърляйки поглед към тъмнокосия. Известно време не продължи все едно размишляваше и накрая потвърди, че е премислила съмненията си, облизвайки засъхналите си устни. – Прилича ми твърде много на мен. Егоистичен и стиснат по отношението на паричните постъпления.
claire.criminal, magical, chemical reaction - Брой мнения : 25
Money : 202
Join date : 15.08.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|