"It's all about me" , I say, "No, It's all about love, Josh" she said, and she was right.

Джошуа е роден в Монреал, Канада, и повечето му съзнателен живот протича там. Като дете не е от най-общителните, не обича големите групи, тълпите и хората, сякаш винаги е намирал нещо отрицателно в опитите да създаваш приятелства и връзки. Още от малък е наясно, че трябва да разчита на себе си, а не на някой друг и може би тази мисъл е породена от примера, който му дават родителите му. Естествено, въпросният пример е грешен. Аманда Лорънс е сериозна и високо морална жена, строга, но и права в това отношение. За нея възпитанието на първо място и за това не се страхува от последиците, които ще следват от прилагането й на сила, що се отнася до сина й. Според нея, единственият начин да научиш дете да не пипа печката, е като го оставиш първо да се опари, за това не й мигва окото, когато слага ръката на невръстния си син върху включения котлон. Остарелите й методи на възпитание включват боя с пръчка или кожен колан, наказване в ъгъла, ходене на колене върху черупки от орехи и прочие. Методите й има отрицателен ефект върху крехката психика на Джошуа и той пораства не като възпитано момче, а като емоционално и психически повредено. Затваря се в себе си и известно време се оставя на света да го тъпчи. В училище, въпреки отличният си успех, той е отритнат, изолиран и вечно одумван. По-големите момчета го използват за боксова круша и парцалена кукла, която е отлична мишена и добра тренировка за по-сериозните боеве. Като крехко и дребничко хлапе, Джош дълги години не се застъпва за себе си, а и никой друг не го прави.
Трудния преход от дете към тинейджър продължава, но въпреки синините, раните, охлузванията и болката, Джошуа някак си намира сила да остане прав и всеки път да се изправи щом някой го събори на земята. Може би точно това му дава сила в един момент да се опълчи срещу света. Превръща се в сърдитото момче, с дълга коса и странни дрехи, което отвръща на боя с двойно повече бой. Тренира сам в задния двор и калява себе си, сякаш се готви за края на света. Скоро всяка дума го кара да отвърне с обида, всяко случайно сблъскване за него е повод да пребие някого и не след дълго, само седемнадесет годишен е обвинен за нанасяне на тежка телесна вреда и осъден като възрастен на 3 години затвор.
Повечето хора смятат, че това би било подействало като шамар на Лорънс и той ще се опомни, но далеч не става така. Затвора му дава дори по-голяма сила, дава му самочувствието, което никога не е имал и дори го кара да се чувства горд от себе си. След като излежава присъдата си и вдишва онази глътка свеж въздух, двадесет годишния Джошуа никога повече не поглежда назад. Не се връща в родният си град, отказва да се върне там където живота му бе пълен ад, отказва дори да приеме че има майка - за него всичко това е минало, което дори му се иска да не съществува. Младият мъж взема живота си в своите ръце и известно време живее според закона, това обаче не му носи удоволствие и тръпка и не след дълго той търси адреналин. Започва с дрогата, като не си играе, ами направо се изстрелва към твърдото, към това което те кара да се чувстваш велик и единствен. Кокаина задържа вниманието му известно време, но бързо му омръзва и противно на всички очаквания Джош спира от раз. Алкохола, обаче, си му остава голямата любов, от която не иска да се откаже. Пие, пръска пари, спи с различни жени, които захвърля като парцаливи кукли и не след дълго проумява, че за него има само едно място, което може да му донесе тръпката, която винаги е търсил и така заминава за Лас Вегас, Невада.
Хазарта не му е на сърце, това го разбира след като известно време работи като крупие в едно от казината във Вегас. Собственикът на въпросното казино го прехвърля да работи като барман в стриптийз бар "Плежър", където Джош прекарва най-хубавите дни от живота си. Не се минава много време и като любимец на шефа, Джошуа бързо се превръща от прост барман, в управител, а скоро след това и в абсолютен собственик на бара.

Josh Lawrence., с точката^^ Мерси.