[clarissa fredderick matthews]

✖ Всяко момиче иска да срещне лошото момче, което се променя само, когато е покрай нея. Има го в книгите, има го и във всеки сериал и филм по телевизията и за никого този факт не е тайна. Всяко момиче мечтае да бъде лъчът добрина в типичния мъжкар и понякога се получава. Понякога той се променя, зарязва търговията с наркотици, захвърля трите истолета, които по принцип държи на кухненската маса и харчи парите, отредени по принцип за алкохол, за да я заведе на хубава вечеря, да й купи букет с рози и да й подари красива гривна.
Всяко момиче си го мечтае. Майка ми го е получила. Заедно с куршум в главата две години по-късно, когато босът на мафията разбира, че синът му има дете от ченге.

✖ Историята ми започва, когато съм още на две годинки и затова единствено ще ви преразказвам какво ми казваха баща ми, чичо ми и дядо ми. Баща ми казваше, че се е наложило да ме прибере при чичовците ми и дядо ми, просто защото не е имало къде другаде да ме заведе. Майка ми никога не е била споменавала родителите си и той просто не е знаел какво да прави с мен. Плюс това, дядо ми го бил заплашил, че ще ни остави и двамата да умрем от глад на улицата. Затова той ме е занесъл в гнездото на осите, в  къщата на едни от най-опасните гангстери в целите Съединени Американски Щати. Ирландската мафия.
И засега спирам с разказите на баща ми и продължавам с дядо. Каквото и да си мислите, той винаги се бе държал с мен като с писано яйце. Не знаех откъде намираха парите да поддържат такова голямо домакинство от четири братя с техните жени и деца, но никога не бях лишавана от каквото и да е. Дядо ми завещаваше своето имане, говореше ми за съкровища и за империи, които били на "ей толкова" разстояние - колкото да се пресегнеш и те щели да бъдат мои. Чак когато арестуваха един от чичовците ми, когато бях на девет, разбрах че всъщност нашето малко голямо семейство не е толкова мирно и спокойно, колкото си мислех. Чак тогава разбрах за стаите, в които се съхранваше кокаина, целият арсенал от девет милиметрови и дори снимки с разни мишени по лицата.
А в момента, в който истината се разкри и завесата падна, дядо ми, заедно с любимия ми чичо Албърт, решиха, че трябва да науча семейния бизнес и да стана една от тарторките в семейството. Никой не ме попита дали искам, а аз ък не попитах защо не тренират моите братовчеди, всички от които бяха по-големи и по-здрави от кекавото русокосо момиченце, което бях.
На единадесет години си служех почти толкова добре с ножовете за ръкопашен бой, колкото и един цирков артист, а две години по-късно вече имах по-точен мерник от едно средностатистическо ченге. А за да бъде всичко както трбява, трябваше да знам и италиански.
Но когато бях на шестнайсет на един семеен спор баща ми бе лошо ранен. Аз го изпратих до болницата. И повече не се върнах вкъщи.

✖ Сега да се върнем на баща ми. Когато пораснах той се отдалечи от мен - може би защото приличах толкова много на майка ми. Баща ми веднъж ми каза, че щом погледнел към мен и виждал нея - същата пепеляворуса коса, стелеща се на вълни по раменете ми. Същите синьозелени очи и дълги мигли, които сякаш били като крилца на пеперуда. Майка ми имала същата дребна и мъничка фигура. Нравът ми бил същия - прекалено инатлив и любопитен. Никога никой нищо не ми е отказвал, но винаги се бърках там, къдто не бе мястото за едно малко момиче. Откакто се помня се въртях около по-големите, играех с тях и дори се катерех по покривите на къщата ни просто за да видя какво прави дядо ми в двора на къщата. Той казваше, че понякога това мое любопитство щяло да ме убие, но досега нито веднъж не се е случвало. Дядо ме научи да ценя семейството над всичко, но въпреки това, аз си оставах вярна на баща ми, колкото и да ме отбягваше той. Чичовците ми ме научиха да яздя, да пия като истинска ирландка, да ъжа като моя втора природа, но най-ценния урок, който получих от тях бе този да уважаваш противника си, защото не знаеш какви козове крие той в ръцете си. Друг въпрос беше, че макар да бях все още на тринайсет всички мои роднини от мъжки пол ме бяха подучвали на някоя хазардна игра, колкото и против да имаше баща ми. Не ме съдете ако съм прекалено груба понякога. Дълго време живях в мъжка обстановка, която не ти позволяваше да се държиш като лигла.

✖ Няма да ви разказвам на дълго и на широко какво стана през двете години, през които бях далеч от семейството си. Просто бях отишла в полицията, оцапана с кръвта от раната на баща ми и им споделих точно толкова, колкото прецених, че ще им стигне. Никога не съм искала да предам семейството си, но никога не съм и искала да ставам като тях. Затова полицията ме обяви за защитен свидетел, даде ми ново име, под което се подвизавам и сега. Но за да не забравя откъде съм боядисах косата си червена - същата като на баща ми и чичовците ми. След две години се записах в колеж, а заедно с това ме вербуваха и в ФБР. Не желая да си мисля, че са ме вербували, заради връзките ми с мафията и моята бездънна памет, касаеща незаконните дейности на семейството ми, а заради ума ми и набитото око. Но пък, хей, поне плаща сметките. Не ме интересува защото са ме наели. Интересува ме само да не ме накарат да се изправя срещу семейството си, което не съм виждала вече осма година.