you can refer to her as „Madame”.

Изражението на Валори Доналдсън можеше да бъде описано само като бегъл намек за изненада, с примеси на възхита.
Жената се бе настанила в едно от кремавите канапета в залата с пилони на Vegas Strip – стриптийз бар, който не беше като останалите. Като горд собственик, Вал се грижеше това да не бъде поредното място, където можеш просто да тикнеш банкнота в бикините на някое от момичета, още повече не бе място, където свободно влизаха непълнолетни келешчета. Барът беше прочут из цяла Невада със зрелищната си програма, превръщайки го в Меката на всеки грешник в околността. Ала влизането не бе толкова лесно – още на входа те посрещаха двама бабаити с физиката на Мистър Пропър, които стриктно проверяваха документите за самоличност и тяхната достоверност. Ако по тяхна преценка всичко беше наред, можеше и да успееш да влезеш, стига да не уцелиш вечер, когато имаше някое по-специално представление с предварително пуснати в продажба билети, които се бяха изчерпали като топъл хляб. Ако пък късметът бе на твоя страна, нямаше да ти бъде отказан достъп – само щеше да ти бъде поискана символична такса за входа. Все пак, сметките трябваше да се плащат все някак.
Какво следваше после ли? Изживяването беше прекалено живописно, че да се опише с думи, но някак си бе неизбежно по-късно да говориш за това дни наред, опитвайки се да предадеш емоциите си словесно на останалите. Така мястото се прочуваше още повече, привличайки нови и нови посетители всяка вечер.
Което пък ни отвеждаше до причината Ви да гледа вече с ококорени очи как младо момиче, приблизително два пъти по-младо от нея, се въртеше на пилона не особено съблазнително, но достатъчно добре съчетано с танцови движения. Ситуацията всъщност беше следната: едно от момичетата в бара принудително бе излязло в отпуск, след като беше прекарало една алкохолизирана вечер с непознат, за която трябваше да плаща в идните девет месеца… че и по-нататък в бъдещето, ако не успееше да намери осиновители. Ето защо Валори се видя длъжна да намери заместител на бъдещата пърхаща от щастие мама, без да подозира колко сложна можеше да се окаже тази задача. През последните няколко години, в които управляваше Vegas Strip, рядко ù се бе налагало да провежда кастинги за нови попълнения, но пък когато това се случеше, обикновено намираше подходящата девойка още сред първите ентусиастки за мястото. Сега обаче работата беше друга – голяма част от момичетата, чиито умения жената наблюдаваше в последните няколко часа, бяха или не толкова опитни и координирани в движенията си, или бяха сметнали професията стриптизьорка за еквивалент на танцова надпревара. Което не беше чак толкова лошо, де – все пак самата Мадам, както бе известна сред момичетата, имаше афинитет към танците още от дете. Всъщност така започна всичко, нейните първи стъпки към настоящата ù позиция.
Беше отрасла някъде в провинцията на Франция, във време, когато все още се казваше Валерия Дюпон и семейството ù не можеше да си позволи екстри като телевизор. Един от минусите на това да се родиш в голямо семейство; другият беше, че родителите на Ви се трепеха от работа, за да осигурят прилични условия, в които да израснат децата им. Което ни води до една пролет, когато госпожа Дюпон записа двегодишната си дъщеря на балет в съседния град, тъй като не можеше да ù отделя желаното време. Така Вал достигна тинейджърските си години, твърдо убедена, че бъдещето ù бе в пируети и спектакли. Докато не контузи крака си доста сериозно една зима, сдобивайки се с травма на сухожилието, която потъпкваше всякакви надежди на девойчето за кариера в балета. В последствие реши да търси реализация в Щатите и след като Бродуей беше извън играта, оставаше Вегас със своята притегателна сила и вечно очарование. Там вече веднага се насочи към Vegas Strip, където тъкмо търсеха нови попълнения – така щеше отново да танцува, без контузията да я мъчи чак толкова. Наеха я веднага – висока и стройна чаровница, тъкмо навършила пълнолетие, с пшеничено руса коса и пронизващи сини очи. Какво повече можеше да се желае? След няколко години на пилона, превърнала се вече в една от перлите в короната на бара, Валори бе завещана с отговорността да поеме грижите за Vegas Strip.
И ето как се справяше – грижовна към своя бизнес, майчински настроена към момичетата и строга към служителите и екипа, когато обстоятелствата го налагаха. Беше находчива и амбициозна, с чувство за хумор и усет за стил. Защото както можеше да ходи на работа елегантно облечена, така вкъщи за секунди се намъкваше в някоя широка тениска или блуза и се настаняваше удобно на дивана, с лаптоп в скута, зареден за филмов маратон. Това бе нейната мръсна тайна, но освен следобед, прекаран в компанията на старо френско кино, удоволствие ù доставяше и музиката. Без значение каква – реално ù идваше отвътре да затанцува, каквато и да беше мелодията.
Не че нещо, просто професионално изкривяване.