nobody breaks my heart.

Nastia Yovkovich.

Come on with me we'll stay up all night long I want you and I want you bad Let's keep the party going all night long let's keep the party.

Можеше да се каже, че се харесвах, но като всяка жена намирах недостатъците си. Очите ми бяха големи и сини, но от онова светло синьо, което можеш да видиш от километри. Макар, че всички много ги харесвах, аз постоянно висях пред лъскавото огледало и си задавах въпроса "Очите ми разделечени ли са? Защо миглите ми са толкова къси?" и какви ли не още въпроси, от голяма важност естествено. Можех да се похваля със сравнително високия си ръст от 1.80 сантиментра, което за една жена си беше постижение, или поне аз го смятах за такова. Никога не съм била особено веща в това да определям кой как трябва да изглежда, което си беше странно, защото бях блондинка, а всички жени, и момичета, с руси косици изпитваха нужда да коментират другите.  
Преди кожата ми беше млечно бяло, но след като вече не бях под опеката на твърде грижовната си майка посветих свободното си време на солариуми и сега имах лек бронзов тен. Казвам го за да не си помислите, че съм от онези които заприличват на портокали. Така или иначе не обичам портокали.
За съжаление нямах пиърсинги, да дори и на ушите, нито татуировки. Това му беше лошото да работиш за закона, прекалено много ограничения. Не, че можеше да се каже, че работех за закона. Такава е думата. Бях адвокат от близо две години и имах похвален брой спечелени дела, а знаете ли каква беше моята тайна? Това, че винаги ми бе липсвал какъвто и да било морал. Не се интересувах дали пред мен седи някой сериен убиец, да си признаем те бяха доста в този град посветил се на нощния живот, или просто пиян шофьор. Всички се нуждаеха от защитата ми и аз никога не си бях направила труда да ги осъдя за нещо, единственото ми изискване беше да знам чистата и проста истина.
Мога да ви разказвам на дълго и на широко тъжни истории за детството ми, но те реално не бяха такива. Просто аз виждах като грандиозен проблем свръхзагрижената си доведена майка и баща си - патриархален тип който не ми даваше да нося поли по- къси от коляното и цял живот беше мечтал да стана велик нервохирург. Но аз го разочаровах и станах високоплатен адвокат в най- опасния град, защото тук всички са на евтини наркотици и разреден алкохол, с празни джобове след поредната вечер в някое казино и вероятно притежаваха и някоя и друга наивница в къщи която им се водеше "жена", но не се прибираха с месеци. Както и да е. Както вече сте предположили аз съв рускиня, харесвах родината си и няма как да не признаем, че да си адвокат в Русия си е прекрасна сделка, но аз исках свобода, да бъда далеч от родителите си.
Споменах ви, че майка ми всъщност не ми е истинска майка. Тя е втората съпруга на баща ми, не мислете, че майка ми е починала или аз я мразя. Тя се разбираше прекрасно и с баща ми, и с доведената ми майка, но непрекъснато им натякваше, че са прекалено консервативни и не ми дават достатъчно свобода. Обичах и двете си майки, но първата ползвах главно като моден съветник.
Като характер съм спокойна, нъплно уравновесена и прекалено асоциална. Същевременно обичах, но и мразех да съм сред хора. Като адмокат бях студена и доста често прекалено рязка. Единствените хора които получаха уважението ми и милия ми тон бяха клиентите, шефа и полицаите които прекалено често ми пишеха глоби. Май така и не се научих да карам.
Сигурно вече се чудите какъв е любовният ми живот? Нямам такъв. Нямам сили, пък и не искам да отделям вниманието си на някой друг, освен на себе си. Нямам и от онези сълзливи любовни истории от които ти иде да си прережеш вените. Мразех подобни лиготии, като цяло и слабохарактерните хора.