you can't break a broken heart.

Go down

you can't break a broken heart.

Писане by Tianna Kendell. on Вто Юли 30, 2013 11:43 am




ϟ i'm bleeding out

you tell me to hold on, oh you tell me to hold on, but innocence is gone and what was right is wrong. 'cause I’m bleeding out so if the last thing that I do is to bring you down I’ll bleed out for you. so I bare my skin and I count my sins and I close my eyes and I take it in and I’m bleeding out, i’m bleeding out for you



Don't pretend I think you know I'm damn precious. And hell yeah. I'm the mother fuckin' princess.



Обичам да рисувам. Може би трябваше да кажа обичах. Когато се чувствам добре, наистина добре, понякога хващам четката и оставям ръката ми да се води по течението на безкрайното ми въображение. Това не ми се е случвало от много време. Сама съм си виновна. Позволих на щастието ми да избяга, когато си мислех, че го държа здраво в ръцете си. Явно съм грешала. Грешка, заради която си плащам и до днес и която със сигурност няма да допусна никога отново.
Не мога да си обясня смисъла на живота. Често се питам има ли изобщо такъв. Никога не съм вярвала, че съм на тази земя без причина, но... след толкова много години аз все още не я откривам. Никога няма да забравя деня, в който животът ми се преобърна. Интересно как няколко секунди могат да завъртят оборотите на сто и осемдесет градуса без въобще да го предвиждаш.
Липсва ми момичето, което виждах в огледалото. Беше красива. С лъчезарна, искрена усмивка, изразяваща наивното й щастие, но и придаваща напълно различен образ. Сапфирените й сини очи блестяха, сякаш в ирисите й имаше звездички, за разлика от сега – ледени айсберги, пронизващи те до мозъка на костите ти. Не се страхуваше да бъде себе си. Обичаше да рисува. Забавно, нали – как ни преобразява съдбата. Чак не мога да повярвам, че вече не съм такава.

Личността, в което се превърнах, е доста различна и противоположна. Наивна дори. Все още не мога да повярвам как минавах през всички крайности през последните четири жодини. От момичето с разбитото сърце се превърнах в безчувствената меланхолия, през почти-отново-щастлива, не пропускайки и изплашена. Ами сега? От както разбрах за родителите си съм просто студена и безчувствена към всички, напълно безкомпромисна и склонна да убия всеки, който ми се изпречи на пътя. Намразих лъжата. Не, грешно се изразих. Намразих тайните. Толкова много години наред са криели от мен черния си бизнес, връзките си с мафията. Животът ми се преобърна напълно. Знам, че може да ме задържат по всяко време, защото имам пряка връзка с тях и вече знам за същността им. Хотелът и казиното, които притежават, са основният им източник на мръсни сделки. А аз съм пряката наследница на целия бизнес... Светлините на Лас Вегас, някога толкова любими, вече ме отвращават. Иронията и сарказмът вървят ръка за ръка с разговорния ми речник, който между другото съдържа доста директни и прями думи, безпроблемно изтрелващи се към околните. Не ме интересува кой какво мисли за мен, нито че ме наричат злобна, манипулативна.
Понякога отново се сещам за наивното момиченце с четката в ръка, което изливаше душата си върху бялото платно. Липсваше ми, но никога няма да съм такава отново. Любовта ме правеше жива. Не съм била жива от  години. Не й позволих да се върне.
Обичах да рисувам.






_________________
TEACH ME GENTLY HOW TO B R E A T H E

i still want to drown whenever you leave

avatar
Tianna Kendell.
Funny you're the broken one, but I'm the only one who needed saving.

Funny you're the broken one, but I'm the only one who needed saving.

Брой мнения : 204
Money : 1965
Join date : 22.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите